Република Македония (на македонски книжовен език: Република Македонија)[1], често наричана само Македония, е държава в Югоизточна Европа. На изток граничи с България, на юг - с Гърция, на север - със Сърбия и Косово, а на запад - с Албания.
Съдържание[скриване] |
Местоположение [редактиране]
Република Македония заема около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Страната има много благоприятно географско местоположение, тъй като се намира в район на Балканите, в който се кръстосват значими азиатско-европейски пътища и който представлява мост между останалите Балкански държави.
Географските координати на Република Македония се простират между 40°51' и 42°22' северна ширина и 20°27' и 23°5' източна дължина. Най-южната точка на държавата е местността Маркова нога на източния бряг на Преспанското езеро, а най-северната се намира в местността Анище, северно от село Луке, в община Крива паланка. Най-западната точка е местността Кестеняр, югозападно от Дебър, а най-източната е Ченгене кале, източно от Берово.
Република Македония има разлика в географската ширина от 1°31', а в географската дължина - 2°45'. Слънцето на изток изгрява със 7 минути и 30 секунди по-рано, отколкото в западната част на страната.
Етимология на името Македония [редактиране]
Македония като държава е част от по-широката европейска географска и историческа област Македония, чието име носи.
Името Македония е много старо. Според етимологията на думата тя произхожда от гръцкото съществително μάκος (mākos) и от прилагателното μακεδνός (makednós), означаващо висок[източник?].
Официалното име на държавата (Република Македония) във вътрешните документи и в международни спогодби е обект на международен спор. За подробности вижте Спор за името на Република Македония.
История [редактиране]
Държавата е създадена през 1991 година - провъзгласена след референдум за независима Република Македония. На 15 януари 1992 година България първа признава независимостта ѝ - и то под конституционното име. Впоследствие това правят и други страни - Турция, Словения, САЩ и други.
Държавно устройство [редактиране]
Република Македония е парламентарна република начело с президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган в страната е Събранието, което се състои от 120 депутати, избирани за 4 години. Висш изпълнителен орган в държавата е правителството начело с министър-председател.
Административно деление [редактиране]
Административно Република Македония е разделена на 85 общини. Столицата Скопие има статут на сборен административен център - Община Скопие, с ранг на община, и включва 10 градски общини.
География и климат [редактиране]
Климатът в Република Македония е преходносредиземноморски със средна температура за януари от 1 до 5 Сº, за юли от 22 до 25 Сº. Валежи - 400-600 mm. Главна река е Вардар с притоци Пчиня, Брегалница, Черна и други. Големи езера са Охридското и Преспанското. От растителността смесените гори заемат около 20 % от територията.
Стопанство [редактиране]
Страната разполага с неголеми запаси от полезни изкопаеми - медна, оловно-цинкова, желязна и никелова руда. Работят металургичен комбинат, химически завод, оловно-цинков завод. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената промишленост.
Основен селскостопански отрасъл е растениевъдството. Отглеждат се пшеница, царевица, ориз, памук, тютюн, лозя, плодове, зеленчуци и др. Животновъдство - овце, едър рогат добитък, свине, птици и други.
Население [редактиране]
По данни от преброяването в страната от 2002 година, населението в Република Македония наброява 2 022 547 души.[2] Жителите на републиката са се самоопределили както следва:
- македонци- 1 297 981 (64,18%)
- албанци - 509 926 (25,17%)
- турци - 77 959 (3,85%)
- цигани - 53 879 (2,66%)
- сърби - 35 939 (1,78%)
- българи - 20 993 (1,04%) Около 20 000 от македонците имат българско национално съзнание, тъй като са получили българско гражданство на базата на български етнически произход и са се декларирали за българи, както например бившият премиер на републиката Любчо Георгиевски и бившият вътрешен министър Доста Димовска.[3] Много други граждани на Република Македония, и без да притежават двойно гражданство, открито афишират българския си произход, като например писателите Младен Сърбиновски и Миле Неделковски. Техният брой е над 3500 души.
- бошняци - 17 018 (0,84%)
- власи - 9 695 (0,48%)
